Времето понякога ограбва
Тази сутрин, много рано
на разсъмване,
времето спря...
и заплувах сред облаци,
а сега, ме ограби
до последна надежда.
Всеки ден по малко се уча,
как по малко нещо си тръгва
безвъзвратно отлита
и не пита, колко боли
и колко въпроси,
всяка болка след себе си носи...
Всяка радост,
навярно е само измама!
Всяка надежда в душата се ражда,
а после... във горест умира.
И идва безутешното ново начало
в очакване на ненамерено,
изгубено време,
ограбило себе си.
Вече зная как да го спра!
Ще завържа всички въпроси,
ще забравя, че може да се подхлъзна,
да падна, да се разбия... И тогава
срещу вятъра боса ще тичам,
ще се смея и ще обичам!
Ще задишат гърдите ми глътки любов.
И просто ще кажа на времето... Стоп!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!
Кажи "Стоп" Геновева!Тичай срещу вятъра, дишай с пълни гърди!
Животът е това, което е ! И тъжен и хубав!С много завои, но там зад този завой те чака усмихата есен запяна във песен, защото ти си много млада и много тъга е преминала душата ти!Време е да надвиеш болката и времето и да му кажеш СТОП, сега съм аз, време е да живея и да се смея!
Поздрави от мен с много обич и усмивки!
-
Направи го, кажи СТОП .
Нека времето спре ... и намерим себе си.
Поздрав и усмивка. -
И аз ти го желая, Джейни, да се смееш и обичаш!!!
Поздрави!!! -
Поздрави Джейни!
Пожелавам ти от сърце времето да спре
и да бъдеш много шастлива! -
Джейн, надявам се правилно да съм разбрал, че в случая израза "по-малко" не е превъзходна степен. Нали разбираш, че "по-малко" е едно, а "по малко" - съвсем друго?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Днес всички можем заедно да спрем времето в очите си и да задишаме глътки любов!