Обичам те! И винаги ще те обичам,
сълзи от радост ще текат,
защото на теб се ази вричам,
на теб, мой образ мил и свят.
Очите твои ме изгарят,
твоят плам в мен струи.
Дълбоки рани те отварят,
но от сладост не боли.
Аз съм твой, и твой ще бъда,
до сетен дъх и капка кръв.
Дори и пръст да се превърна,
дори за рибите да бъда стръв.
Любовта е жар, която ме изгаря,
смисълът в този объркан свят.
Любовта е дар, който ни влудява,
превръщащ и бедния в богат.
Позволи ме да те обгърна,
с нежност и любов да те даря.
Нека силно те прегърна,
злото в мене да сломя.
Ще бдя над тебе, най-прекрасна
от всички хора на света.
Моя птичка сладкогласна,
моя мъничка сърна.
25.05.1999 г.
© Райко Дяков All rights reserved.