Feb 8, 2024, 11:06 AM

Връх на моя ден 

  Poetry » Landscape, Free verse
255 0 0
Планините строени в реда на Гея...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била...
Облаци скупчени в мъглявина се стичат като стадо по скулите им...
Благородно завиждам за бялата им мъдрост...
Но не на тези, които не я виждат...
Красотата е толкова магнетична...
Хефест трябва да има търпението да не избухне от възхита...
Високо, защото сме долу и не смеем...
Но като птиците е рядко, не само вятър, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чонкова All rights reserved.

Random works
: ??:??