Какво да правя лудата ти памет?!
Аз знам, по-силна е от мене...
Плющи във мозъка ти като знаме
и още във гърдите ти простенва...
Ще се усмихнеш само със очите
и ще прошепнеш мило: - Не тъжи!
Не ще попитам никога за Скритото...
От Спомени не пия, че горчи...
Направих всичко, дето го можах...
Със тебе стигнах даже до звездите!
Не съжалявам, дето сън не спах,
а друг че хвърля сянка връз очите ти...