Очите от умора натежават,
но не идва в сърцето сънят.
В сърцето ми сега тъкмо изгрява
жизнен и нов, с наслада денят.
До вечер на утро все ми ухае,
в хоризонта ми все е зора.
Дори и любовта вече ме знае,
че не спя ли, при нея ще спра.
© Камелия Виденова All rights reserved.