Дали съществува път назад
към онези моменти толкова сладки?
Късни премеждия, планове ранни...
разказани, може би, една или две тайни...
споделени усмивки, мечти и терзания,
болки и радости, страхове големи...
не ни трябваше много, присъствие само,
ароматно кафе и чиста по детски невинност.
Гледам назад и все едно било е вчера...
чаша със кафе в ръцете ми дими...
тук са мечтите, една две тайни, недовършена история...
едни парченца отделни бяхме, ала някога правехме цяло.