Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Jun 17, 2022, 5:58 PM

Все източно от рая се мотая 

  Poetry » Phylosophy
339 1 4

Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили,
бележим с кръст мишената най-близка,
какъв ти Бог, какви ти висши сили?
За рая, брат, гърбина здрава искат.

 

Все криво трънче нейде се забива,
или пък аз самата съм си тръна?
На будалата толкова отива,
дълбока оран. Петала опънал?
Така ще види май, че отвисоко,
звездите са невидими  чернилки,
додето тръгнеш в вярната посока,
от теб остават шепичка костилки...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • Ех, миличка, докато решим, че знаем всички посоки, вътрешният ни компас се прецаква. Живот, какво да го правиш...
  • Вярно е. На този свят голямо лутане се лутаме.
    Хареса ми, Наде.
  • Безропотно с костилки се замяряме
    напук на кучета, които лаят.
    Търпението чака на доверие
    на юг от рая - иска да не знае...
Random works
: ??:??