Колко бързо се променя пред очите ни света!
Раснахме под зарево червено в братство, равенство, без свобода.
После порив син обзе ни. Вятър на промяната задуха.
С непознат живец във вените търсихме къде е сполуката.
Валс танцувахме уж за последно, но във дворцовата зала
както си валсувахме и синьото тайно на червеното пристана!
Пръкна се след време недоносче. Нещо някакво такова -
eдро, с врат дебел отроче, чиста проба наше, родно!
И лилавата мъгла покри, демокрацията ни зелена.
Туй отроче – исполин, натворѝ безброй проблеми!
Пусна дълги пипала. Как да диша, задуши се
крехката ни свобода… неусетно изроди се... ...