May 27, 2007, 10:16 AM

Все ме питаш 

  Poetry
654 0 8
 

Все ме питаш, приятелю,

как втъкавам звездите

в нощи тежки от черно?

Как пресъхват сълзите?

Как наместо жарава,

тъй, запретнала  рокля,

в ритъм с български тъпан

паля есенни гроздове?

Не от мъка да чезна,

да горя във въздишки,

а от виното лудо

ненаситно да пием!

Как умея да нося

мъжка орис в душата?

В чужди сънища сбъдната,

в твоя все да оставам...

Как, закърмила утрото

на сина си, успявам,

мойто утро да срещна

след безсъница бяла?

Все ме питаш, приятелю...


Всъщност, себе си търсиш...

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??