yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
Apr 17, 2009, 7:21 AM

Все някога... 

  Poetry » Love
627 0 4

Все някога…

Ще я срещнеш
в някоя кръчма накрая
и на глътки душата ти тя ще изпие,
в пепелника от фасове няма
за ревност място да стигне.
Ще си казваш, Господи, тя е
толкова, толкова хубава.
Всяка клетка от нея сияе
и в кръвта ти влива безумие
този поглед, в който разтапят се
на кроткия ангел крилете,
и дъхът на бадеми и праскови
се засуква под твоята дреха.
Усетил внезапно мравучкане
по гърдите в задушната стая,
ще преглъщаш на залъци сухото
невнимание от страна на жената,
дето в кръчмата просто е влязла,
а ти стърчиш непотребен
зад прашна кашпа и си знаеш,
тя всъщност не е за тебе.
Не сънувай очите ù дълго,
да се върне дори не очаквай.
Но разбираш как гледа от ъгъла
някой, който за нея е плакал…


16.04.2009

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??