Apr 9, 2014, 7:45 PM

Все още 

  Poetry » Other
490 0 8


Все още


Неделята си спомня вместо мен

какво е някой край кафето ми да тича;

да дърпа и скъсява утрото на моя ден,

опитвайки се да покаже колко много ме обича.

 

Оставих ѝ се да ме заведе до там,

където с тебе няма как да се завърнем.

Три удара пропусна моето сърце

преди добрата самота да го прегърне.

 

Усмихнах ѝ се. Вече знам, че думи и дела

понякога болезнено се разминават.

Подминахме ги, както подобава, общите слова.

Все още в спомените само отзвучават.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??