Sep 25, 2008, 2:05 PM

Все още 

  Poetry
777 0 9
ВСЕ ОЩЕ
Препуска бясно времето
на коня вихрогон.
И слънцето ми, земното,
преваля своя небосклон.
Мечтите ми, човешките,
ще си отидат с мен.
Но то ще стане някога -
в незнаен бъдещ ден.
А днес - засмяно - утрото
все още къпе ме в лъчи.
И на разходка с вятъра ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??