Все още чувствам
Струва ми се, дълго бродя из полята,
на несподелена обич със сълзи пролята.
Всепогълнат с упование от самотата,
аз изгубените думи намерих на земята.
Оставило ги бе едно момиче.
Тъй невинно, то си мислило, че
тъжен и нещастен е розовият океан.
Той от сълзите по него бил събран.
Разбрах, че чувствата невинни
сякаш в мене бяха още силни.
Непредали се след ударите и хомота, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up