Все още чувствам
Все още чувствам
Струва ми се, дълго бродя из полята,
на несподелена обич със сълзи пролята.
Всепогълнат с упование от самотата,
аз изгубените думи намерих на земята.
Оставило ги бе едно момиче.
Тъй невинно, то си мислило, че
тъжен и нещастен е розовият океан.
Той от сълзите по него бил събран.
Разбрах, че чувствата невинни
сякаш в мене бяха още силни.
Непредали се след ударите и хомота,
събрали страст за цели два живота.
Ала моят океан е станал тъмносин.
Вятърът играе, сочи път не един.
И гледайки към розовия залез в захлас,
къде ли е това момиче, питах аз?
© Емил Божилов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"...събрали страст за цели два живота..." Ето това е много силно!
-
Момичето може да е отвъд залеза и да чака теб просто ви дели разстояние, което всеки от вас трябва да премине за д стигнет един до друг.
-
Пожелавам ти да не я губиш,топлината
-
Чувствата никога не са наивни, ние сме такива, ако си мислим, че без тях може да се живее! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
