Адриан (Андрей Андреев)
274 105
Jul 8, 2017, 5:58 PM

Все още в мен будеше страх 

  Poetry » Phylosophy, Other
394 1 6

Вървях в тъмнината

и гледах луната

с кървясали,

морни

очи.

Тя кървава беше

      и ужас струеше,

посяваше в мене тъги.

 

         Дочувах патрулка

край мен да минава

     премина

циклонно

до мен.

От

старите вече

вред жилищни сгради

    дочуха се в миг викове...

 

Премигаше старата

      улична лампа,

      започна

   да гасне

пред мен.

Дочух

проститутка,

която ме следва

и пита:"Да дойда ли с теб?".

С ръка я отблъснах

  и мигом изчезнах

  в студената,

кървава нощ,

  но тъй не

  успях да

 се скрия,

 луната,

все още

в мен

будеше

страх.

© Андрей Андреев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??