Все още ме е страх да ти повярвам.

Все още се боя на сутринта.

Все още със смущение докосвам

на думите ти смисъла в нощта.

Сърцето ми ранявано е тежко -

бичувано е с хиляди лъжи.

Но в сивото ни ежедневие човешко,

успях да съхраня аз най-съкровените мечти.

Да вярвам в истината и доброто.

Да вярвам, че една любов

би победила лицемерието, злото,

че даден е от Бога благослов.

Когато те намеря, да ти дам

най-чистите копнежи на една душа.

Когато те докосвам, да повярваш,

че има смисъл в любовта.