Светът ще се пръсне от ярост и злоба,
наситен от вируси, маски и смут.
А аз си мечтая за лято отново
и на морето за синия скут.
Управници хищно разпъват бюджети,
заети да бъдат по-, по- или най-.
А в мойте очи още слънцето свети
и искам сега да е краят на май.
Земята тресе се - локдоун, ваксини,
войни, бежанци - с тях гърмят новини.
А моите джобчетата пълни са с миди,
за да си правя от тях красоти.
Навярно съм кацнала тук от високо -
от някоя много далечна звезда.
Но пак си обичам Земята, защото
светът И се пръска ...и от чудеса.
© Деа All rights reserved.
"Шевът ми се пръска от много храна!" -
Нали, ти самият така пожела🤣🤣🤣