Все по-близо съм...

May 28, 2009, 7:51 AM

Poetry » Phylosophy

1217 1 38

Понеча ли мига да спра,
той сякаш повече избързва.
По-близо съм до онзи бряг,
от който няма да се върна...
Брега, от светлина огрян,
с небесна вяра ще премина.
И мама ще ме чака там -
във мойта истинска родина.
В прегръдка силна и добра
безмълвно двете ще се слеем.
Отново - звездни семена -
на таз земя ще ни посеят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Все по-близо съм...

Want to read more?

Random works