Apr 22, 2008, 11:04 AM
Все по-бяла
Не го приех, отблъснах го, не грубо -
с усмивка... Тя за него бе като кама,
но наранен, отново пожела ме, друго
не виждаше освен мечтаната жена.
Не можех да съм с него без желание,
без страст и порив, без копнеж и плам.
А ти дойде до мен, задочно наказание.
Отвори ми широко своят мъжки храм.
За малко влязох, останах дълго време.
Не бях изгубена, там се намерих цяла.
Наказа ме, но нищо не отне от мене...
Душата ми от теб излиза все по-бяла.
17. 04. 2008 г.
(цикъл "Бяло перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
душа като топла погача
-
Лирично, по женски. Поздравления!!!
-
Прекрасна поезия!Сърдечни поздрави!
-
Феерично бяло и нежно е съкровеното в теб. Прегръдка!
-
Прекрасно е.Бяла душа ,все по -бяла ,все по- обичаща.Много ми хареса!
-
Прекрасен стих от твоята поредица"Бяло перо"!Поздрав с усмивка!
-
Много ме впечатли стиха ти, Ани!
-
А ти дойде до мен, задочно наказание.
Отвори ми широко своят мъжки храм.
Поздравлени, Ани!!!
Много е хубав стиха ти! -
Бяла е душата ти...личи от прекрасната ти поезия...
с обич, мила Етчи. Чудесен е този твой цикъл...Бяло перо! -
"За малко влязох, останах дълго време.
Не бях изгубена, там се намерих цяла."
Най-трайното е винаги когато
започва на шега и е за малко.
И си личи от резултата
и нежността облечена във бяло.
-
Когато преминем през всички нюанси на черното, тогава стойността на бялото е безценна...
Вървя по твоя път, мила Етчи... Следвам те... -
Ани, докоснах се до поезията...
не само хубав, то това е великолепен стих !
с най дълбоко уважение,
аплодирам те ! -
Несподелеността е кинжал.
Взаимността е нежно докосване.
Поздрав! -
Нека никога не пада сянка върху белотата й!
Поздрав за хубавия стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав и усмивка за вас.