Отнемаш ми болката, хванал ръката ми,
държиш тишината ми в своите шепи.
Събираш ме днеска, взривена на атоми.
С какво те заслужих такава – нелепа?
Навярно, когато аз, с образа лунен
преминах напряко през мъжкия свят,
докоснах в сърцето ти някоя струна.
Тогава прие ме – нелепа и вятърна.
Аз дълго те учих какво е търпение,
ти дълго на своята обич ме учи.
Щом почнеше в мен тишината да стене,
ти ласкаво галеше мене – беззвучната. ...