Все се влача по теб, като сянка
и тежа ти по-тежък от камък
аз се храня с любовни останки
и самият съм вече отпадък...
Като просяк се моля за малко
и събирам комат от трохи
нямам гордост – толкова жалко
а от липси страшно боли...
Аз съм сам във дни и във нощи
нямам утро, защото не спя
ти не знам, но обичам те още
а в душата си мъчно кървя... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up