Feb 10, 2011, 7:18 PM

Все ще пристигнеш отнякъде 

  Poetry » Love
767 0 4
Блести коловозът в поройния дъжд,
в мъглата стрелките се втурват.
Студено е. Кой ще те стопли с дъха?
Далечно е. Кой ще те чуе?
Трептят като кръпки, изпрани с тъга,
листа неоплакани още.
Кафяво е. Вятърът гони с метла
боклука, изхвърлен от кошчето.
Безлюдно е. Малко треперя от студ.
Просветва за влака семафор.
Пристигаш. Оставям на воля дъжда
косата ми да разплаква.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Random works
: ??:??