Тук е агония по една отминала история –
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли,
обичаме повече спомените си от колкото ежедневието си...
Живеем Там, а не Тук или ако е Тук, то сме пак Там...
Минало, но не заминало...
То остава в главите ни, в сърцата ни...
Ние сме това, което бяхме вчера, но по-богати или по-бедни...
Ние сме това, благодарение на вчерашния ден!
Ние сме минало в бъдеще време... ...