Все такъв е нощният полъх.
Малко леден и чужд.
Като мъж, който тръгва на поход.
Призори... тръгва пуст...
Все така слънце жарко прежуря.
Суха, мъртва, тревата лежи...
През пътеката дива, все чужда.
Пред дома ми любов все кърви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up