Все тая да е! В тези:

желаем здраве, благоденствие, живот

пред чаша, от която да отпие

умората

преди да се сбогува с този епизод…

Виж, времето се сгушва

в сетивата

като избягало от своя дом дете,

щастливо и не мислещо за по-нататък...

До тук- живяхме си добре.

Мълчим

сред всички сродни думи,

обичащи ни искрено преди…

Преди е равно на раздяла-

отпивай, късай, хвърляй и върви…

Измислица са всички клетви-

знам, няма връщане назад.

От малката уютна клетка

си тръгва, сгънат в куфар,

целият ми личен свят…

Прозорецът, загърнат със завеси

ме скри от твоите очи…

Не питаш вече: как си и къде си,

а хубавото… е в солта, която предстои.