Ляга в скута ми нощния мрак,
като малко дете го приспивам.
Аз съм труден за стигане бряг,
в който всяка мечта се разбива.
Аз съм истина. И съм лъжа.
Аз съм някоя своя позната.
На сърдечния ритъм лежа
и не се проигравам за злато.
Аз съм враг. И приятел. Човек.
Аз съм грешка във лесна задача.
Аз – секунда, минута и век,
през които животът ми плаче.
Аз съм рана, отрова. Порой.
Аз се търся, но трудно намирам.
Аз съм себе си, теб или той?
Аз съм всеки, за който умирам.
© Деница Гарелова All rights reserved.