Aug 13, 2019, 2:57 PM

Всеки август 

  Poetry
727 4 6
Всеки август по същото време
се пилея без цел из полето.
Яхвам слънцето смело, без стреме
и прегръщам самотни дървета.
Чучулиги ме водят напряко,
без пътека през угари морни.
А дъждецът, за мене заплакал,
ми върви по петите покорно.
Мравки сто ме посрещат с усмивка.
В своя скут все ме кани тревата.
Облак перест е кротка завивка,
с него привечер пак се намятам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??