Без теб няма любов.

Всеки ден,

откакто си тръгна.
Връхлетя в живота ми като ураган.
И по същия начин ме напусна.
Теб те няма.
И вече не чувствам любов в сърцето.
Не чувствам щастие, радост.
Седя си на дивана 
забила поглед в стената,
в избелялото квадратно петно,
там където висяха спомените ни, 

в бялата дървена рамка.
И аз не чувствам нищо.
Нито пък плача.
Защото знам, че започна ли,
няма да спра.
Живея без емоции.
Липсваш ми всеки ден.
Но не си тук,
Не си при мен.
Обичах те.
Умирах за теб.
А ти ме предаде.
Но за жалост не знаех 
за истинската ти същност
Бях ти вярна.
Всеки ден.
Но ти на мен не...
А сега ми казваш
"Напуснах те.
Света ми се преобърна щом те срещнах.
Без теб съм нищо и никой.
Мисля си за теб. Всеки ден"
И очакваш да се върна. 
Но не мили мой.
Няма да се върна.
Ще умираш за мен, но аз за теб не.
Никога вече.
Ще страдаш, както Аз.
Всеки ден.
До момента, в който спреш да чувстваш.