Когато се изгубиш в лабиринт от фалшиви вини,
на подла хорска злоба, завист и грозни клевети,
пътека бяла от слънце бяло над облаците сътвори,
на криле нови с вяра нова дръзко и високо полети,
и отново адът тъмен в рай светъл ще се прероди,
намръщения залез в изгрев усмихнат ще заблести,
красива сбъдната мечта в дните твои ще се роди,
и забравил всички минали беди щастлив ще си ти.
Но винаги помни, дори дъжд черен гробно да вали,
колелото на живота ни земен все напред се върти,
и само от теб зависи да бъдеш или да не бъдеш ти,
не позволявай криво огледало очите ти да победи,
на истинското огледало вярвай, без лъжи то блести,
на ревера в сърцето си като бял компас го закичи,
да сочи пътя и напомня,че най-хубавото предстои.