Всеки миг в мен се оглежда!
Дали греша, дали изпълвам
дните с любов... Искрите
прехвърчат и припламва зората
та светът да бъде – обичан и бял!
Защото тъй незнайни са нашите
пътеки и всеки миг и всяка минута
е тъй благословена...
И тъй нежно разтварям ръцете си
и бял гълъб полита в небето!
Лети, лети гълъбче бяло...
лети навред и нашир по света ...