Всеки път е посока
Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра
във който ври вода за три кокошки,
към рижавата крава във яхъра,
към моя брат и майчината прошка.
Под сянката на две троянски сливи
гладът си ще залъжа с хляб и вино –
живот и смърт –
две успоредни криви,
които всеки трябва да измине.
Завръщам се към моя син на босо,
научил го обуща да си има,
преди да го засипе с куп въпроси
прииждащата под носа му зима.
Завръщам се по стъпките на тези,
прегазили стърнище, слог и нива.
Обича ме животът и се плези:
вървя към себе си, и си отивам.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав стих. Поздравления!
-
Мария, радвам се, че си тук!
-
"Вървя към себе си и си отивам." Още една причина да се радвам, че се върнах в Откровения. Бях забравила колко честна, сурова и човешка е поезията ти.
-
Много ми хареса!
-
Много добро.....и вярно! Поздравления
-
Миналото дава и посоки в живота. Важното е човек да не го забравя.
Поздравления за стихотворението! -
Силно! Хареса ми много!
-
Поезия!
Благодаря, Димитър! -
Майстор си, Мите, перото и душата ти раждат винаги висококласна поезия! Поздравявам те!
-
"Обича ме животът и се плези:
вървя към себе си, и си отивам."
Обича те животът. С всяка дума,
която изпод пръстите се ражда.,
Посоките са белези по друма
а стъпките са записки на важното.
Благодаря за удоволствието, Мите! -
Вярно е - точно това правим през цялото време. Готино!
-
Благодаря за емоцията!
-
Аплодисменти.
Поздравявам те. -
Поезия!
Поздрав! -
Това е поезия! Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
