Стая малка - два на два,
а в ъгъла седи младеж;
навършил двадесет едва,
усетил болния падеж.
Часове минават, времето лети,
момчето не помръдва... главата се върти;
мрачни мисли, стонове безчет,
той псува, хули живота си проклет.
В едната си ръка държи салфетка,
стиска силно, чака свойта сметка;
по младото лице сълза се стича,
устата име на жена изрича. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up