Aug 24, 2011, 10:02 PM

Всеки, що страда - обича 

  Poetry
1112 0 2
Стая малка - два на два,
а в ъгъла седи младеж;
навършил двадесет едва,
усетил болния падеж.
Часове минават, времето лети,
момчето не помръдва... главата се върти;
мрачни мисли, стонове безчет,
той псува, хули живота си проклет.
В едната си ръка държи салфетка,
стиска силно, чака свойта сметка;
по младото лице сълза се стича,
устата име на жена изрича. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бездарна All rights reserved.

Random works
: ??:??