***
Всеки залез е кървава рана
по крилете на нашия път:
доближили едва Океана -
бреговете назад ни зоват...
И следите в снега тихо стенат:
Е ли? Беше ли? Или не бе?
Чак додето по топлите вени
потече синеоко небе...
И додето часовникът питаш
в кръстопътя: "Дали не греша?",
черен облак внезапно връхлита ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up