Ще се плисна, като вълна в скалите на ежедневието.

Гола във пръстта ще засея костилката.

Ще ям от житото, ще пия от виното.

Ще запея песен от дъното на морето.

Рибите ще играят хоро, а течението мъртво ще ги аплодира.

На удавника ще му дойде въздуха.

Точно в този антракт - глухите ще чуят припева.

Животът - ще е! - в дихателна пауза.

И когато скалата прегърне ехото - ще завърти кръвта му.

Пулсът ще е в ритъма.

Златната рибка не сбъдва измислици -

сбъдва само три желания: вчера, днес и утре.

Любовта е безсмъртна! Времето е понятие!

Мен дали ще ме има!? -

Всеки залез - ражда ново понятие...