Луната се прозя и се зави.
Слънцето засмя се изведнъж,
с усмивката от слънчеви лъчи
напомняше за истинския мъж...
Градина от ухаещи цветя
се молеше за топъл летен дъжд,
а някъде сред тях стоеше тя,
мечтата ти, за истинския мъж...
И зазвуча отнейде песента
по Робърт Бърнс за цъфналата ръж,
а вятърът със полъха успя
да нарисува истинския мъж... ...