Ухае на роса и радост в бяло,
глухарче колелото си върти –
сребристо парашутче, замечтало
към слънцето с любов да полети.
А капките вода са с ореоли,
докоснати от слънчеви лъчи,
вода и слънце са дечица голи,
глухарчето щастливо си мълчи.
Не е глухарче, цялата вселена
събрала се е в белия му свят,
за Бог разказва тихичко на мене,
в небесен унес чувствата растат.