Feb 19, 2008, 3:20 PM

Вселената и ние 

  Poetry » Phylosophy
757 0 13
Изгубени сме в пространство безкрайно.
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.
Звезди се раждат с блясък всеки миг,
други пък угасват във всевечен мрак.
Живот се появява нов и разнолик,
създаден за красотата да бъде знак.
Вселена пулсираща, сърце огромно.
Тя самата е един голям живот.
Изучавана от всички ни мисловно,
на материя и дух силният възход. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??