Въздухът наситен е с мирис на липи,
а в душата болката изпепеляващо гори,
че споменът от твоите целувки тихичко пристъпва,
за да нахлуе с буйна страст и болезнената тръпка.
Полъхът, проникнал в притихналата стая,
шептеше за любов и приказна омая,
а нощта, със своите безброй блещукащи звезди,
придумваше ме да си спомня твоите прегръдки.
И сякаш цялата Вселена наговорила се бе
да ме омайва и тласка все към тебе,
защото, виждайки страданието на нашите души,
тя чувстваше болезнено, че равновесието й се руши. ...