Всички мълчат..
Мълчиш, аз вече май съм непотребна.
Къде изгубих себе си, не знам...
А винаги съм искала да съм небрежна,
сънувах и чертах живота си без срам.
А има от какво да се срамувам
и аз човек съм, често май греша...
От скоро почнах даже да римувам,
че всеки път, след всяка грешка скитам се сама...
Мълчат и дните ми, объркани.
Не искам да поглеждам даже накъде
са тръгнали мечтите ми забъркани ...