На татко
На гарата, на коловоз, там някъде,
във студ, във пек и в тъмни нощи,
една машина тихо чакаше
баща ми, ако беше в къщи.
Изминаха годините, в които
препускаше със бърза скорост -
ту пътниците да закараш,
ту своето семейство да зарадваш.
Възпита ме със всяка своя дума,
научи ме да вярвам в любовта,
в надеждата, че всичко се оправя, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up