Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб
Anything you say may be used against you
Години те мисля, и твоите думи
ме блъскат - шамари по тъжно лице.
Уж имаха гроб, изкопан помежду ни,
а никоя не пожела да умре.
И връщат се, удрят ме хиляди пъти -
пиявици лакоми в сгърчена плът,
и сриват ме чак до темела разкъртен,
и все не оставят след себе си път.
А моите думи ловя по ъглите -
страхливи, объркани, с вид на деца,
за да ги изправя до крак по стените,
та после да стрелям от упор по тях.
Защото посмяха го - да ме предават,
когато ги пращах с лице срещу теб,
защото се стелеха - глупава плява,
под твоите стъпки, години наред.
Аз още не зная, защо не ми хрумна,
че всичко се връща - сякаш не бях
онази, която убиваше с думи,
онази, която изкупи те с тях.
Мълчиш ми. А своите думи остави
дамга да жигосват върху моя слух.
Да! Думата дупка не може да прави,
но само, когато, за нея, си глух.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
благодаря ви за милите коментари!
-
Кеф!
-
Здравей, Радост!
Отдавна следя творчеството ти
и мога да кажа, че всеки твой стих
е много силен и въздействащ!
Не съм коментирала досега твой стих,
защото не се чувствам достатъчно компетентна
за да давам мнения и оценки!
Но всеки твой стих ми харесва и
ме докосва по някакъв начин!
Поздрави от мен! -
Браво!
-
Действително думите убиват. Нали това е и една от целите на поезията:
да се саморазстрелваме с думи или да прострелваме с думи.
Философски осмислен текст, който ми импонира!
Поздравление, Радост! -
Намерила си най-точните думи!
-
С Вале5!! Понякога и една дума е достатъчна....
-
Не е за подценяване силата на думите. Те могат и да убиват, и да спасяват. Браво, Радост!
-
Поздрав за творбата - силна, проникваща дълбоко, но все още с болка носи товара на разочарованието...Много ми хареса!Поздрав и хубав ден!
Оценявам я с най-високата оценка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
но само, когато, за нея, си глух.
Поразително ново откритие!
Защото (за дупките по пътя) се знае, че "Дума дупка щом не прави, тя не може и да пълни".
А след твоето стихотворение се замислям: възможно ли е дупките, които думите са издълбали в душите ни, пак с думи да се запълнят?