Мъдрец със лъскави обувки,
пророк, свирещ на китара,
който не търси за душата награда,
а иска трагично да бъде чут.
Красотата на речта,
прекалено изтънчен изказ,
необходима близост,
безполезни спомени.
Кораби.
Чувството да си известен.
Някоя друга безсмислена песен.
Разговори за политика с хора,
които четат 24 часа.
Разговори на два гласа.
Пак онзи мъдрец, особено когато се намира в телевизор.
Говори бавно и тихо. Така ще да говорят хората,
които разбират.
Аз не съм там.
Съществувам паралелно в няколко свята.
И в нито един от тях не ще има отплата.
И в нито един от тях не съм с много хора.
Колко много вселени, колко много тишина…
И когато всички дружно нахлуят в моето време,
Ето тогава се чувствам най-неудобно.
© Ивана Кирилова All rights reserved.