Уж нямаше да плача...
Уж вярвах, че така съм по-добре...
Уж ти нищо за мене не значеше,
но сега... просто имам нужда от теб...
Сега небето изгуби своя цвят
и усмивката се пълни със сълзи,
цветята губят своя аромат
и истински си само ти...
А вярвах аз, че ме напускаш,
докато тръгвах си сама от теб,
от живота без теб вече вкусих,
върни се! Върни се при мен... ...