Всичко се връща 3
Колко станаха,
изминали години!?
Пет ли, десет...
ти не знаеш.
Сега защо така сияеш,
видял си ме...
но аз съм тази,
за която тогава нехаеше.
Помниш ли сълзливите очи,
а как ти казвах, че боли.
Помниш ли прерязаните длани,
защото думите ми бяха неразбрани.
А от болката морето!?
А... как ми се присмиваше
в лицето,
или си забравил...
Сега ме гледаш...
Д Р У Г А...
Да, смених боята,
подкъсих полата,
даже малко ми отслабнаха
бедрата.
Но помня всичко...
то ми е в главата.
Сега мой ред е да
командвам съдбата.
Този път аз ще водя парада,
нека малко
... и твоята гордост пострада.
Че както казах не веднъж,
ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА...
подаряваш болка,
после тя за отплата
те прегръща.
© Надя Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И отново оваций!
-
Благодаря Ви! Но това е плод на фантазията ми, аз съм щастлива и обичана. Пожелавам го и на Вас!
Весели празници! -
Я кажете кой предаде хубавото Наде? Остави го тоя мискин да си мре от болестта, духвай му под опашката и карай весели празници - мила поетеса, нежна и талантлива!
-
Всички изпитваме и болка и любов,те се редуват!
Весели празници!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
