Няма вик, няма болка, стенание,
зад смълчаната бяла стена!
Тишина! Тишина! Отчаяние!
Всичко свърши в минута една!
Сякаш бездна разкъса сърцето ми!
Като нов гроб е зейнала в мен...
Тя към Бог ли протегна ръцете си
във последния миг съкровен...
Светъл Ангел ли с топла усмивка
усмири онзи демон-Живот,
дето стегнал бе в яростна примка
на душата ù светлия брод! ...