Умирах много пъти,
в преръдките на твоята любов.
Водех вътрешна борба,
но пак целувах те.
Казвах ти, че те обичам.
Но ти не пожела,
да разбереш силата на любовта.
Но всъщност кой си ти?
От къде се взе
и обърка моето сърце.
Сънувах те, целувах те
с устните студени.
Припомних си първите целувки.
Думите изречени от теб.
Въздъхнах в съня си изморена.
Не искам вече да целувам
устните лъжливи.
Не искам, любовта приключи,
моето сърце за теб изстина.
Смяташе ме за наивна,
но дори не съм и тъжна.
Всичко свърши!
Няма да се върна пак при теб,
във вид удобен за любов.
Първата любов отмина!
Всичко днес приключи!
Дори не искам да ти кажа сбогом.
Дори не мога и да те намразя,
толкоз си ми безразличен.
Захвърлям любовта в архива.
Сега целувам друг.
Събудих се с любов почтена.
© С. П. All rights reserved.