Стоя сама и в мрака се взирам...
Търся те, но никъде те няма.
Теб или спомена търся, не разбирам.
За миг поне се покажи, за да те хвана.
Не искам много, нали?
Само една минута да те видя...
да се усмихна аз, да се усмихнеш ти...
и да те целуна за сбогом, преди да си отида.
Една минута... много ли е?
Да видя отново тези очи,
в които онова красиво минало е
оставило блясъка и слънчевите лъчи. ...