Когато съм на пътя, обсипан от сълзи,
намирам си живота, а той не може да продължи.
Последен дъх поел съм,
докосвам пак деня,
за последно виждам светлината,
преди слънцето да се е сляло с нощта.
Крещя безпощадно,
боря се с тази тъмнина,
водеща към мрака, тишината,
самотата и студа.
Вятърът обгръща моите коси, посивели от тъга,
сковава празните ми мисли ...