Когато видя златни падащи листа,
милвани от нежен вятър свеж
и чуя шепота на есента
във мене пламва стар копнеж -
копнеж по твоите силни ръце,
които така нежно прегръщаха;
копнеж по израженията на твоето лице,
които мечтите в реалност превръщаха.
Как мога да забравя онзи първи миг,
когато твоят поглед срещна моя
и запечатах чаровния ти лик
в сонет от умираща епоха.