Живеел нявга в блатото жабок.
Безгрижно си подскачал скок-подскок.
Похапвал си личинки и мухи
и скрит в листака дремел до зори.
Веднъж той засънувал чуден сън:
Разпуквала се веч′ зората вън…
Седяла на брега една принцеса,
въздишайки: ”О, принце мой, къде си?”
И щом съзряла нашия юнак
да дреме във зеления шубрак.
В ръка го взела и с една целувка
вълшебството се случило изкусно. ...