Всяка нощ от съня си крада,
заради шепата слънчеви стихове.
Всяка нощ непозната звезда
със светлина по възглавката пише.
Всяка нощ е луната сълза,
а небето - очите на мрака.
А отвън на щурците гласа
сякаш дава сигнал за атака.
Всяка нощ тишината шепти -
пеперудено лято напомня.
Разпилян, с разранени пети
дотърчава от детството спомена. ...